Нощта разстила своето кадифено було Нощта разстила своето кадифено було, над спящия град, над всяко кътче и душа. Тя пее тихи песни, нечути от деня, мелодии от звезден прах и лунна светлина. Всяка звезда е нота, усмивка от безкрая, танцуваща тихо в нощния безкраен бал. Сребърната Луна, като фар, огрява пътя, на мислите, копнежите и всяка тайна.

Септемврийският вятър шепне Септемврийският вятър шепне стари приказки, за листа, които падат в меки килими от мъх. За есенни дъждове, които плачат тихо, по прозорци, пазещи топлина и уют. Скрити сенки се разхождат в тъмнината, носители на тайни и забравени мечти. Нощта е художник, който рисува със светлина, превръщайки всеки миг в безценен спомен.

Тишината е пълна с невидими звуци Тишината е пълна с невидими звуци, с биенето на сърца, с потока на живота. Нощта е прозорец към вселената, към милиарди светове, към цялата реалност. Тя ни напомня, че сме част от нещо голямо, от вечността, от безкрайния цикъл на битието. Всяка нощ е ново начало, нов лист, за да напишем историята на утрешния ден.